Jul 9, 2009, 10:37 AM

Не мога да кажа сбогом

Poetry » Love

822 0 5

Не съм ти вече морски бряг,

та стъпките ти нежно да ме галят,

седефено бродирани звезди

небето синьо вечер да запалят...

Не съм ти вече пристан аз

и корабът със белите платна

на кея няма да пристава,

ще гони нова, бисерна вълна,

а моят бряг ще тъне във забрава.

Не съм ти вече морски бриз,

косите ти игриво да целувам,

русалка няма да съм, и делфин,

кажи ми, как да се сбогувам??

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

akonitin (Никодим Сертов)

Поглеждам блесналото слънчево море,
но виждам някак неговата есен,
копнее за сезоните му моето сърце,
във всичките му чува песен. На Ж.

2009-07-10T22:14:47+03:00
Laska (Ласка Александрова)

изобщо дали може

2009-07-09T13:33:41+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Трудно е!
Много!
Красив стих!

2009-07-09T11:11:06+03:00
BlueRay (Ре)

Тези "седефено бродирани звезди" ще ги търся в небето...
много нежно, много чисто и меланхолично

2009-07-09T11:02:12+03:00
Melany71 (Светла)

Много напевно звучи !Браво!

2009-07-09T10:50:52+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0