9.07.2009 г., 10:37

Не мога да кажа сбогом

826 0 5

Не съм ти вече морски бряг,


та стъпките ти нежно да ме галят,


седефено бродирани звезди


небето синьо вечер да запалят...


Не съм ти вече пристан аз


и корабът със белите платна


на кея няма да пристава,


ще гони нова, бисерна вълна,


а моят бряг ще тъне във забрава.


Не съм ти вече морски бриз,


косите ти игриво да целувам,


русалка няма да съм, и делфин,


кажи ми, как да се сбогувам??

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поглеждам блесналото слънчево море,
    но виждам някак неговата есен,
    копнее за сезоните му моето сърце,
    във всичките му чува песен. На Ж.
  • изобщо дали може
  • Трудно е!
    Много!
    Красив стих!
  • Тези "седефено бродирани звезди" ще ги търся в небето...
    много нежно, много чисто и меланхолично
  • Много напевно звучи !Браво!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...