Не мога да намеря точни думи.
Внезапно наводнение в пустиня -
е този ден, след който нямам сили
в най-тъжната любов да те откривам.
Внезапен гръм в напукана самотност.
Виж, стъпките ти спомнят си дъжда.
Ръцете ми, усмивката ми също
и пъзелът, във който ти редя
красивите ни стъклени целувки.
И само ако можех да ти кажа
как искам да съм слънцето, домът ти
и улиците, плочките, паважът... ...