Не мога да повярвам във живота,
Щом знам че чака ме смъртта...
А тя е толкова наблизо...
Че чак усещам и дъха...
Усещам как докосва ме със пръсти,
Прокарва длан по моята коса...
И после нежно ме прегръща...
За да не бъда пак сама...
За нея знам,че няма да забрави
Да дойде,да ми подаде ръка!
Когато падам ще ме хване
И няма да ме пусне...само тя... ...