Не мога да повярвам във живота

Poetry

2K 0 8

Не мога да повярвам във живота,

Щом знам че чака ме смъртта...

А тя е толкова наблизо...

Че чак усещам и дъха...

Усещам как докосва ме със пръсти,

Прокарва длан по моята коса...

И после нежно ме прегръща...

За да не бъда пак сама...

За нея знам,че няма да забрави

Да дойде,да ми подаде ръка!

Когато падам ще ме хване

И няма да ме пусне...само тя...

Усещам ласките й хладни...

Как приближават сякаш във каданс.

И всеки миг за мен ще свърши

Живота...като не танцуван танц.

Забравен! Сякаш никога не е танцуван!

Самотен танц...а сред тълпа...

Но музиката май че свърши!?...

Какво е танц във тишина...

Дочувам само глухи звуци

И нежен глас – „Ела! Ела!”...

Усещам хладните й пръсти,

Да галят моята коса....

И тръгвам с нея – там в безкрая!...

Където няма самота...

Защото тя ще бъде винаги до мене...

И тъй...до края на света...

12.04.2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

no6ten (Димитър Атанасов)

по някога и аз пиша за нея като спътница. Но по принцип би трябвало мъжете да сме по - черногледи към живота, но това не значи че имат значение пола и възрастта, а просто какво е преживял човек

2005-07-22T11:31:09+03:00
lollita (Яна Ангелова)

да, нужна е вярата в живота, за да усъзнаеш , че не само смъртта би могла да ти бъде спътниа, а и доста други по топли и красиви неща, 6 и от мен

2005-07-22T11:26:53+03:00
no6ten (Димитър Атанасов)

според мен има нужда И да повярваш в живота, за да го изживееш пълноценно. Красиво е, наистина, но е и хладно и макар смъртта да е показана като спътница от стиха лъха и самота. и от мен имаш 6

2005-07-22T11:22:23+03:00
Himera (Деси)

Става )) Имаш голям талант! Я да видим и другите ти произведения...

2005-07-21T00:24:00+03:00
alhimikat (Сим)

zend-avesta (Маги )
Как може смъртта да е представена толкова красиво. Много ми хареса.

ами - майстор

2005-07-06T01:39:02+03:00