Видях как сбраха се по жици лястовици,
и как отлитнаха далеч на юг.
За теб аз никога не ще да бъда същата,
дори и празно да е във гръдта, ей тук...
Разпуснато гнездото опустява с времето.
Ни спомен, нито мисъл вече топли.
Напуснал си не само мен, но и сърцето.
Не са за теб най-скритите ми вопли.
Понякога, ако тъжа и скришно плача
пречупила във длани тишината си.
Не са за теб сълзите ми във здрача.
Оплаквам просто младостта си... ...