Не мога да съм същата
Видях как сбраха се по жици лястовици,
и как отлитнаха далеч на юг.
За теб аз никога не ще да бъда същата,
дори и празно да е във гръдта, ей тук...
Разпуснато гнездото опустява с времето.
Ни спомен, нито мисъл вече топли.
Напуснал си не само мен, но и сърцето.
Не са за теб най-скритите ми вопли.
Понякога, ако тъжа и скришно плача
пречупила във длани тишината си.
Не са за теб сълзите ми във здрача.
Оплаквам просто младостта си...
Не мога да съм същата, дори да искам.
Не се изтриват белезите от страдание.
За теб във минало е моето "обичам".
Смехът ми звън е само сън - видение.
Дори самотна да съм насред океана
пак остров ще намеря за мечтите си.
Навярно пак цветя ще засадя в градина,
но вече чужд ще си в живота ми.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
