21 мар. 2025 г., 10:48

Не мога да те стигна

412 1 0

Какво видях в теб, 

което не видях в друга? 

В очите ти потъвам, 

а в думите разлагам. 

С погледа си оставяш

нежни отпечатъци върху моят 

бял лист хартия 

и с усмивката си ги замазваш.

Пулсът на сърцето си

с твоят се опитвам да синхронизирам

и душите ни в едно да слея.

Вниманието ти като шепа злато 

за бедно лапе ме привлича и

всяка капка интерес се разтваря 

като чаша кръв в океана 

от мрачноизбледнелите емоции.

Всеки ден с теб събуждам се

и вечер далеч от теб си лягам.

Тичам напред с висока скорост

в посока, от която ти вече връщаш се.

И тичам, тичам аз бясно,

и нищо ме не спира,

и пак пред един проблем се спирам...

Тичам,

но не мога да те стигна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...