Mar 21, 2025, 10:48 AM

Не мога да те стигна

418 1 0

Какво видях в теб, 

което не видях в друга? 

В очите ти потъвам, 

а в думите разлагам. 

С погледа си оставяш

нежни отпечатъци върху моят 

бял лист хартия 

и с усмивката си ги замазваш.

Пулсът на сърцето си

с твоят се опитвам да синхронизирам

и душите ни в едно да слея.

Вниманието ти като шепа злато 

за бедно лапе ме привлича и

всяка капка интерес се разтваря 

като чаша кръв в океана 

от мрачноизбледнелите емоции.

Всеки ден с теб събуждам се

и вечер далеч от теб си лягам.

Тичам напред с висока скорост

в посока, от която ти вече връщаш се.

И тичам, тичам аз бясно,

и нищо ме не спира,

и пак пред един проблем се спирам...

Тичам,

но не мога да те стигна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...