13 окт. 2004 г., 08:03

Не мой

3.2K 1 15
Ще ми липсваш.
Как ще те забравя?
Ще болят самотните ми дни.
Ще пропуша ,
ще се изоставя ,
във душата ми ще завали.
Ще започна да старея.
Не със дни, със часове.
Трудно ще те преживея.
Щастието ще се спре
точно тук. Ще оглушея,
ще изгубя сетива.
Леден вятърът ще вее
(колко топъл е сега!).
Ще осъмвам недоспала,
ще замръквам без звезди...
И ще виждам в огледалото
остарелите си дни...
Ще ми липсваш,
но (надявам се)
в следващия си живот
няма да сме
се забравили,
имаме си собствен код,
малка тайнствена парола,
имплантирана с любов.
Ще се срещнем ли отново?
И ще бъдеш ли готов
да ме задържиш тогава
или, както и сега
тъжно ще се разминаваме
с други хора под ръка?
Ще се срещнем ли навреме
в следващия си живот?
Или Дяволът ще вземе
нашия магичен код
и ехидно ще се киска,
щом ни срещне из града -
мълчаливи и потиснати
с чужди хора под ръка...
Ще ми липсваш... Много,
много...
И се моля от сега
в следващия си живот
да мога
все до тебе да вървя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Симова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...