13.10.2004 г., 8:03

Не мой

3.2K 1 15
Ще ми липсваш.
Как ще те забравя?
Ще болят самотните ми дни.
Ще пропуша ,
ще се изоставя ,
във душата ми ще завали.
Ще започна да старея.
Не със дни, със часове.
Трудно ще те преживея.
Щастието ще се спре
точно тук. Ще оглушея,
ще изгубя сетива.
Леден вятърът ще вее
(колко топъл е сега!).
Ще осъмвам недоспала,
ще замръквам без звезди...
И ще виждам в огледалото
остарелите си дни...
Ще ми липсваш,
но (надявам се)
в следващия си живот
няма да сме
се забравили,
имаме си собствен код,
малка тайнствена парола,
имплантирана с любов.
Ще се срещнем ли отново?
И ще бъдеш ли готов
да ме задържиш тогава
или, както и сега
тъжно ще се разминаваме
с други хора под ръка?
Ще се срещнем ли навреме
в следващия си живот?
Или Дяволът ще вземе
нашия магичен код
и ехидно ще се киска,
щом ни срещне из града -
мълчаливи и потиснати
с чужди хора под ръка...
Ще ми липсваш... Много,
много...
И се моля от сега
в следващия си живот
да мога
все до тебе да вървя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Симова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...