Oct 13, 2004, 8:03 AM

Не мой

  Poetry
3.2K 1 15
Ще ми липсваш.
Как ще те забравя?
Ще болят самотните ми дни.
Ще пропуша ,
ще се изоставя ,
във душата ми ще завали.
Ще започна да старея.
Не със дни, със часове.
Трудно ще те преживея.
Щастието ще се спре
точно тук. Ще оглушея,
ще изгубя сетива.
Леден вятърът ще вее
(колко топъл е сега!).
Ще осъмвам недоспала,
ще замръквам без звезди...
И ще виждам в огледалото
остарелите си дни...
Ще ми липсваш,
но (надявам се)
в следващия си живот
няма да сме
се забравили,
имаме си собствен код,
малка тайнствена парола,
имплантирана с любов.
Ще се срещнем ли отново?
И ще бъдеш ли готов
да ме задържиш тогава
или, както и сега
тъжно ще се разминаваме
с други хора под ръка?
Ще се срещнем ли навреме
в следващия си живот?
Или Дяволът ще вземе
нашия магичен код
и ехидно ще се киска,
щом ни срещне из града -
мълчаливи и потиснати
с чужди хора под ръка...
Ще ми липсваш... Много,
много...
И се моля от сега
в следващия си живот
да мога
все до тебе да вървя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Симова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...