Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 87
19 июн. 2018 г., 00:03

Не, не от кал човекът е слепен... 

  Поэзия
1256 4 9

Не, не от кал човекът е слепен - 

от приказно тесто е бил замесен.

И жребий цветен бил му отреден

отдавна - вместо тази черна плесен,

 

в която тънем немощни, сами,

забравили прастарата си същност.

Оставили сме земните беди

да ни превърнат на злината в къшей.

 

Превили сме се под горчив хомот

и бурени сме пуснали в душите,

и влачим тлеене вместо живот,

загърбили небесната обител.

 

Веднъж ще се събудим по-добри

и споменът събуден ще проблесне -

че истината винаги гори,

дори във въгленче, стаено в пепел.

© Мима Иванова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Накъде вървиш, човеко? »

9 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??