Не, не от кал човекът е слепен...
Не, не от кал човекът е слепен -
от приказно тесто е бил замесен.
И жребий цветен бил му отреден
отдавна - вместо тази черна плесен,
в която тънем немощни, сами,
забравили прастарата си същност.
Оставили сме земните беди
да ни превърнат на злината в къшей.
Превили сме се под горчив хомот
и бурени сме пуснали в душите,
и влачим тлеене вместо живот,
загърбили небесната обител.
Веднъж ще се събудим по-добри
и споменът събуден ще проблесне -
че истината винаги гори,
дори във въгленче, стаено в пепел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мима Иванова Всички права запазени
