Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 86
19.06.2018 г., 0:03 ч.

Не, не от кал човекът е слепен... 

  Поезия
1490 4 8

Не, не от кал човекът е слепен - 

от приказно тесто е бил замесен.

И жребий цветен бил му отреден

отдавна - вместо тази черна плесен,

 

в която тънем немощни, сами,

забравили прастарата си същност.

Оставили сме земните беди

да ни превърнат на злината в къшей.

 

Превили сме се под горчив хомот

и бурени сме пуснали в душите,

и влачим тлеене вместо живот,

загърбили небесната обител.

 

Веднъж ще се събудим по-добри

и споменът събуден ще проблесне -

че истината винаги гори,

дори във въгленче, стаено в пепел.

© Мима Иванова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Накъде вървиш, човеко? »

9 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??