Не, не плача…
Познатото ми нажежено е до бяло.
Ослепяла се лутам. Диря път, може би…
И те търся в тайнствените отвъдни гори.
Стръвница - августовското слънце огряло,
подъл хищник с ненаситни, кървави очи,
разкъсва с наслада сърцата на птиците,
изпепелява вълшебни дъга и мечти,
посича цветята, протяга се преяло!...
Кога ли бездънната си паст ще утоли?
Не плача… Прости гнева ми, Господи! Прости!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Танчева Все права защищены
