Aug 16, 2015, 10:08 PM

Не, не плача… 

  Poetry
444 0 1

Познатото ми нажежено е до бяло.

Ослепяла се лутам. Диря път, може би…

И те търся в тайнствените отвъдни гори.

Стръвница - августовското слънце огряло,

подъл хищник с ненаситни, кървави очи,

разкъсва с наслада сърцата на птиците,

изпепелява вълшебни дъга и мечти,

посича цветята, протяга се преяло!...

Кога ли бездънната си паст ще утоли?

Не плача… Прости гнева ми, Господи! Прости!

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??