Не, не плача…

Eia (Росица Танчева)
436 13844

Aug 16, 2015, 10:08 PM

Poetry

477 0 1

Познатото ми нажежено е до бяло.

Ослепяла се лутам. Диря път, може би…

И те търся в тайнствените отвъдни гори.

Стръвница - августовското слънце огряло,

подъл хищник с ненаситни, кървави очи,

разкъсва с наслада сърцата на птиците,

изпепелява вълшебни дъга и мечти,

посича цветята, протяга се преяло!...

Кога ли бездънната си паст ще утоли?

Не плача… Прости гнева ми, Господи! Прости!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2015-08-16T22:32:34+03:00

Остави се Пътят сам да те намери.