Aug 16, 2015, 10:08 PM

Не, не плача…

  Poetry
654 0 1

Познатото ми нажежено е до бяло.

Ослепяла се лутам. Диря път, може би…

И те търся в тайнствените отвъдни гори.

Стръвница - августовското слънце огряло,

подъл хищник с ненаситни, кървави очи,

разкъсва с наслада сърцата на птиците,

изпепелява вълшебни дъга и мечти,

посича цветята, протяга се преяло!...

Кога ли бездънната си паст ще утоли?

Не плача… Прости гнева ми, Господи! Прости!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...