Познатото ми нажежено е до бяло.
Ослепяла се лутам. Диря път, може би…
И те търся в тайнствените отвъдни гори.
Стръвница - августовското слънце огряло,
подъл хищник с ненаситни, кървави очи,
разкъсва с наслада сърцата на птиците,
изпепелява вълшебни дъга и мечти,
посича цветята, протяга се преяло!...
Кога ли бездънната си паст ще утоли?
Не плача… Прости гнева ми, Господи! Прости!
© Росица Танчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
