Не нося нищо
Днес думите ми се превръщат в шепот,
в тях има и молитва и терзание.
...И благодарност – имам цял живот
да съм мечтаност и дихание.
Днес шепотът е само едно име
без спомени за никаква наличност,
ръцете празни са до непотребност,
очите са непроходими липси.
И нямам нищо – скитница без друм,
загърната със дрипата от мама,
седя на прага ти, но не звъня,
потънала в интимна мелодрама.
Не нося нищо – имам си сърце,
но не, не идвам да го обещавам.
Дошла съм с празните си две ръце
една любов от тебе да открадна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
