30 авг. 2011 г., 22:19

Не оставяйте да замръзне Душата!

788 0 6

Един приятел вчера далеко замина...

Ех, а топло беше, когато бяхме двамина...

И се скри на дълбоко Топлината в Душата...

Място направи тя на Тъгата...

Тъгата в Душата се настани

и каза: "Тук има място и за Сълзи..."

Сълзи първо се стичаха бавно,

после замръзнаха като стъкло огледално...

В Душата ми Зима се бе настанила -

всичко наоколо бе вледенила...

В зимен сън сякаш беше приспала

Всички - Любов, Надежда и Вяра.

Вярата обаче още не спеше!

Как да спаси Душата план тя кроеше...

Вярата своите мисли подрежда

и  изведнъж се провиква: "Има Надежда!"

А Надеждата сякаш сънуваше някаква врява,

но в просъница рече си: "Май вика ме моята Вяра?..."

И тогава Надеждата пак се  пробуди -

от студа и леда много тя се учуди.

..................................................

 

Моля ви хора - от тук  продължете!!!

На Надежда и Вярата вий помогнете!!!

Не оставяйте да замръзне Душата!!!

Допишете приказката за Чудесата!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дончо, благодаря за решението,
    но все пак във разказ трябва да се облече продължението...
  • Ирен, на това решението много е просто,
    намерили са го обикновени хора доста,
    нарича се с простата дума Любов,
    Вяра и Надежда слушат нейния зов,
    щом със нея се затопли Душата,
    сбъдва се приказката на Чудесата.
  • Ваня, благодаря!
  • Браво, Ирен!Браво! А, финала е страхотен!
  • Елена - но моля ви вий продължете!
    На Надеждата и Вярата - помогнете!
    Не оставяйте да замръзне Душата!
    Допишете приказката за чудесата!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...