Не оставяйте да замръзне Душата!
Един приятел вчера далеко замина...
Ех, а топло беше, когато бяхме двамина...
И се скри на дълбоко Топлината в Душата...
Място направи тя на Тъгата...
Тъгата в Душата се настани
и каза: "Тук има място и за Сълзи..."
Сълзи първо се стичаха бавно,
после замръзнаха като стъкло огледално...
В Душата ми Зима се бе настанила -
всичко наоколо бе вледенила...
В зимен сън сякаш беше приспала
Всички - Любов, Надежда и Вяра.
Вярата обаче още не спеше!
Как да спаси Душата план тя кроеше...
Вярата своите мисли подрежда
и изведнъж се провиква: "Има Надежда!"
А Надеждата сякаш сънуваше някаква врява,
но в просъница рече си: "Май вика ме моята Вяра?..."
И тогава Надеждата пак се пробуди -
от студа и леда много тя се учуди.
..................................................
Моля ви хора - от тук продължете!!!
На Надежда и Вярата вий помогнете!!!
Не оставяйте да замръзне Душата!!!
Допишете приказката за Чудесата!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
