Aug 30, 2011, 10:19 PM

Не оставяйте да замръзне Душата!

  Poetry
786 0 6

Един приятел вчера далеко замина...

Ех, а топло беше, когато бяхме двамина...

И се скри на дълбоко Топлината в Душата...

Място направи тя на Тъгата...

Тъгата в Душата се настани

и каза: "Тук има място и за Сълзи..."

Сълзи първо се стичаха бавно,

после замръзнаха като стъкло огледално...

В Душата ми Зима се бе настанила -

всичко наоколо бе вледенила...

В зимен сън сякаш беше приспала

Всички - Любов, Надежда и Вяра.

Вярата обаче още не спеше!

Как да спаси Душата план тя кроеше...

Вярата своите мисли подрежда

и  изведнъж се провиква: "Има Надежда!"

А Надеждата сякаш сънуваше някаква врява,

но в просъница рече си: "Май вика ме моята Вяра?..."

И тогава Надеждата пак се  пробуди -

от студа и леда много тя се учуди.

..................................................

 

Моля ви хора - от тук  продължете!!!

На Надежда и Вярата вий помогнете!!!

Не оставяйте да замръзне Душата!!!

Допишете приказката за Чудесата!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дончо, благодаря за решението,
    но все пак във разказ трябва да се облече продължението...
  • Ирен, на това решението много е просто,
    намерили са го обикновени хора доста,
    нарича се с простата дума Любов,
    Вяра и Надежда слушат нейния зов,
    щом със нея се затопли Душата,
    сбъдва се приказката на Чудесата.
  • Ваня, благодаря!
  • Браво, Ирен!Браво! А, финала е страхотен!
  • Елена - но моля ви вий продължете!
    На Надеждата и Вярата - помогнете!
    Не оставяйте да замръзне Душата!
    Допишете приказката за чудесата!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...