30 ago 2011, 22:19

Не оставяйте да замръзне Душата! 

  Poesía
661 0 6

Един приятел вчера далеко замина...

Ех, а топло беше, когато бяхме двамина...

И се скри на дълбоко Топлината в Душата...

Място направи тя на Тъгата...

Тъгата в Душата се настани

и каза: "Тук има място и за Сълзи..."

Сълзи първо се стичаха бавно,

после замръзнаха като стъкло огледално...

В Душата ми Зима се бе настанила -

всичко наоколо бе вледенила...

В зимен сън сякаш беше приспала

Всички - Любов, Надежда и Вяра.

Вярата обаче още не спеше!

Как да спаси Душата план тя кроеше...

Вярата своите мисли подрежда

и  изведнъж се провиква: "Има Надежда!"

А Надеждата сякаш сънуваше някаква врява,

но в просъница рече си: "Май вика ме моята Вяра?..."

И тогава Надеждата пак се  пробуди -

от студа и леда много тя се учуди.

..................................................

 

Моля ви хора - от тук  продължете!!!

На Надежда и Вярата вий помогнете!!!

Не оставяйте да замръзне Душата!!!

Допишете приказката за Чудесата!!!

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дончо, благодаря за решението,
    но все пак във разказ трябва да се облече продължението...
  • Ирен, на това решението много е просто,
    намерили са го обикновени хора доста,
    нарича се с простата дума Любов,
    Вяра и Надежда слушат нейния зов,
    щом със нея се затопли Душата,
    сбъдва се приказката на Чудесата.
  • Ваня, благодаря!
  • Браво, Ирен!Браво! А, финала е страхотен!
  • Елена - но моля ви вий продължете!
    На Надеждата и Вярата - помогнете!
    Не оставяйте да замръзне Душата!
    Допишете приказката за чудесата!
  • !!! Ако можех щях да продължа...
    Приказка е за Чудесата,
    удивление ще задържа
    и ще следя до край борбата
Propuestas
: ??:??