30 ago 2011, 22:19

Не оставяйте да замръзне Душата!

  Poesía
794 0 6

Един приятел вчера далеко замина...

Ех, а топло беше, когато бяхме двамина...

И се скри на дълбоко Топлината в Душата...

Място направи тя на Тъгата...

Тъгата в Душата се настани

и каза: "Тук има място и за Сълзи..."

Сълзи първо се стичаха бавно,

после замръзнаха като стъкло огледално...

В Душата ми Зима се бе настанила -

всичко наоколо бе вледенила...

В зимен сън сякаш беше приспала

Всички - Любов, Надежда и Вяра.

Вярата обаче още не спеше!

Как да спаси Душата план тя кроеше...

Вярата своите мисли подрежда

и  изведнъж се провиква: "Има Надежда!"

А Надеждата сякаш сънуваше някаква врява,

но в просъница рече си: "Май вика ме моята Вяра?..."

И тогава Надеждата пак се  пробуди -

от студа и леда много тя се учуди.

..................................................

 

Моля ви хора - от тук  продължете!!!

На Надежда и Вярата вий помогнете!!!

Не оставяйте да замръзне Душата!!!

Допишете приказката за Чудесата!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дончо, благодаря за решението,
    но все пак във разказ трябва да се облече продължението...
  • Ирен, на това решението много е просто,
    намерили са го обикновени хора доста,
    нарича се с простата дума Любов,
    Вяра и Надежда слушат нейния зов,
    щом със нея се затопли Душата,
    сбъдва се приказката на Чудесата.
  • Ваня, благодаря!
  • Браво, Ирен!Браво! А, финала е страхотен!
  • Елена - но моля ви вий продължете!
    На Надеждата и Вярата - помогнете!
    Не оставяйте да замръзне Душата!
    Допишете приказката за чудесата!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...