Не питай за моето сърце

14 июн. 2011 г., 22:32

Поэзия » Любовная

651 1 3

За пореден път милваш ми лицето,

имаш очите ми, устните и моето тяло,

само, моля те, не питай за сърцето,

къде е то и как ли е живяло...

Сърцето ми е заровено в гората

на една висока планина,

в една малка къща, скрита в храсталака,

където там живее любовта...

Сърцето ми остана, без да пита,

при един женен мъж с деца... -

на мен ми казаха с други да опитам,

че още млада съм била...

Така напуснах планината рано,

стиснах зъби, преглъщайки сълзи,

но сърцето не успя - остана,

а как да обичам без него, кажи?!

Сега те целувам и прегръщам,

но когато падне мрак,

при сърцето си насън се връщам,

поне за миг да бъда жива пак...

Аз мога цялата да ти се отдавам,

вземи от мен, каквото и да е...

Само не искай обич да ти давам

и не питай никога за моето сърце!

11.07.2010