radoslava29 (Радослава Михайлова)
278 370
Jun 14, 2011, 10:32 PM

Не питай за моето сърце 

  Poetry » Love
679 1 3

Не питай за моето сърце

 

За пореден път милваш ми лицето,

имаш очите ми, устните и моето тяло,

само, моля те, не питай за сърцето,

къде е то и как ли е живяло...

 

Сърцето ми е заровено в гората

на една висока планина,

в една малка къща, скрита в храсталака,

където там живее любовта...

 

Сърцето ми остана, без да пита,

при един женен мъж с деца... -

на мен ми казаха с други да опитам,

че още млада съм била...

 

Така напуснах планината рано,

стиснах зъби, преглъщайки сълзи,

но сърцето не успя - остана,

а как да обичам без него, кажи?!

 

Сега те целувам и прегръщам,

но когато падне мрак,

при сърцето си насън се връщам,

поне за миг да бъда жива пак...

 

Аз мога цялата да ти се отдавам,

вземи от мен, каквото и да е...

Само не искай обич да ти давам

и не питай никога за моето сърце!

 

11.07.2010

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??