Не питай за моето сърце
Не питай за моето сърце
За пореден път милваш ми лицето,
имаш очите ми, устните и моето тяло,
само, моля те, не питай за сърцето,
къде е то и как ли е живяло...
Сърцето ми е заровено в гората
на една висока планина,
в една малка къща, скрита в храсталака,
където там живее любовта...
Сърцето ми остана, без да пита,
при един женен мъж с деца... -
на мен ми казаха с други да опитам,
че още млада съм била...
Така напуснах планината рано,
стиснах зъби, преглъщайки сълзи,
но сърцето не успя - остана,
а как да обичам без него, кажи?!
Сега те целувам и прегръщам,
но когато падне мрак,
при сърцето си насън се връщам,
поне за миг да бъда жива пак...
Аз мога цялата да ти се отдавам,
вземи от мен, каквото и да е...
Само не искай обич да ти давам
и не питай никога за моето сърце!
11.07.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
