И все още е нищо
това, което пълни мен.
Все още напълно излишна
изглежда светлината всеки ден.

Все още само се лъжа,
че чувства имало е тук.
Все още е една илюзия,
че плача за някой друг.

Плача за себе си само,
плача, защото не знам къде
моето сърце остана
и кой ще го върне при мен.

Плача, защото само сълзи има
там, където сияе празнота,
където няма разлика между лято и зима,
където всичко води към самота.

Не плача, защото съм тъжна.
Никой не ме е карал да изпитам
чувство, че бил ми е толкова нужен,
че без него ще спра да дишам.

Плача, но не от чувство.
Плача най-вече от безразличие.
Плача твърде изкуствено,
плача, вместо да обичам.

И днес, когато си отивам
и ти мислиш, че плача за теб,
защото любов за мен не намираш,
знай, не си моят път напред.

Плача, защото преди тебе много
по-рано края видях,
и исках да кажа "Сбогом",
но в последно усилие се спрях.

Усилие да те превърна
в нещо, което не мога да имам.
Да те превърна в любов.
Но този шанс си е заминал.

Плача, защото не мога да изпитам
такова чувство необяснимо,
което ще мъждука в сърцето ти скрито
за тази, която цял ще те има.

А аз не - нито ти, нито предишните,
а ясно е, никой напред
не ще се превърне във въздух за дишане.
Трябва да спра да се залъгвам, че ми трябва друг човек.


01.12.2006
гр. Пловдив