Не плачи мале не тъжи,
то всичко все по старому върви.
Омръзнаха на хората лъжи,
в душите ни гори, гори.
Отново броим стотинките в джоба,
не стигат те за хляб, за кофичка млеко.
Кой изсипа в сърцата и душите таз прокоба?
Избяга любовта остана ни едното лошо зло.
В.Й. 16.01.2017г.
© Васил Йотов Все права защищены