Не плачи мале не тъжи,
то всичко все по старому върви.
Омръзнаха на хората лъжи,
в душите ни гори, гори.
Отново броим стотинките в джоба,
не стигат те за хляб, за кофичка млеко.
Кой изсипа в сърцата и душите таз прокоба?
Избяга любовта остана ни едното лошо зло.
В.Й. 16.01.2017г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
