Не плачи, сърце...
Мрак обгръща моята душа,
защото ти не си до мен в нощта.
Няма ги прегръдките прекрасни
и целувките тъй страстни.
Замина си от мен далече, бързо ме забрави
и на сърцето ми тъжен спомен ти остави.
Но не плачи сърце нима го заслужава?
Тя на друг вече сърцето си е продала.
За нея любовта е материална,
тя е просто кучката коварна.
Остави я, тя ще страда,
твоят дух нека да не пада.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дамян Атанасов Все права защищены
