Sep 20, 2008, 8:45 AM

Не плачи, сърце... 

  Poetry
803 0 2
Мрак обгръща моята душа,
защото ти не си до мен в нощта.
Няма ги прегръдките прекрасни
и целувките тъй страстни.
Замина си от мен далече, бързо ме забрави
и на сърцето ми тъжен спомен ти остави.
Но не плачи сърце нима го заслужава?
Тя на друг вече сърцето си е продала.
За нея любовта е материална,
тя е просто кучката коварна.
Остави я, тя ще страда,
твоят дух нека да не пада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дамян Атанасов All rights reserved.

Random works
: ??:??