Не плачи, сърце...
Мрак обгръща моята душа,
защото ти не си до мен в нощта.
Няма ги прегръдките прекрасни
и целувките тъй страстни.
Замина си от мен далече, бързо ме забрави
и на сърцето ми тъжен спомен ти остави.
Но не плачи сърце нима го заслужава?
Тя на друг вече сърцето си е продала.
За нея любовта е материална,
тя е просто кучката коварна.
Остави я, тя ще страда,
твоят дух нека да не пада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дамян Атанасов Всички права запазени
