20.09.2008 г., 8:45 ч.

Не плачи, сърце... 

  Поезия
784 0 2

Мрак обгръща моята душа,
защото ти не си до мен в нощта.
Няма ги прегръдките прекрасни
и целувките тъй страстни.

 

Замина си от мен далече, бързо ме забрави
и на сърцето ми тъжен спомен ти остави.
Но не плачи сърце нима го заслужава?
Тя на друг вече сърцето си е продала.

 

За нея любовта е материална,
тя е просто кучката коварна.
Остави я, тя ще страда,
твоят дух нека да не пада.

© Дамян Атанасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??