(не)поетично
За него искаше да пише само -
за ласкавите му ръце,
за силното му мъжко рамо,
в което скриваше лице.
За него искаше да пише още -
за вихрените пъстри дни,
за дългите им луди нощи
и нуждата да са сами.
За него искаше да пише. Вечно.
За щастието да го има,
дори когато е далече,
и в жарък пек, и в люта зима...
Това ù бе необходимо
и бе решила да се справи.
Обаче не намери рима.
Изнерви се и... го забрави.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
