* * * Не поглеждаш...
* * *
Не поглеждаш назад
и какво от това...
По душа ти си млад
(аз дали остарях).
Как ми липсва това
непорасло хлапе
със влюбчива душа
и голямо сърце.
Но пък имам си две
малки нежни души
със големи сърца
и със дръзки очи.
Те размахват криле -
неусетно от мен
ще политнат със тях
някой ден, някой ден.
И ще гледам след тях
със щастливи очи,
и дано се завръщат -
може би, може би...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
Поздрави!
