* * * Не поглеждаш...
* * *
Не поглеждаш назад
и какво от това...
По душа ти си млад
(аз дали остарях).
Как ми липсва това
непорасло хлапе
със влюбчива душа
и голямо сърце.
Но пък имам си две
малки нежни души
със големи сърца
и със дръзки очи.
Те размахват криле -
неусетно от мен
ще политнат със тях
някой ден, някой ден.
И ще гледам след тях
със щастливи очи,
и дано се завръщат -
може би, може би...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
Поздрави!
