Dec 17, 2008, 11:01 AM

* * * Не поглеждаш...

  Poetry » Other
1K 0 18

              * * *

 

Не поглеждаш назад

и какво от това...

По душа ти си млад

(аз дали остарях).

 

Как ми липсва това

непорасло хлапе

със влюбчива душа

и голямо сърце.

 

Но пък имам си две

малки нежни души

със големи сърца

и със дръзки очи.

 

Те размахват криле -

неусетно от мен

ще политнат със тях

някой ден, някой ден.

 

И ще гледам след тях

със щастливи очи,

и дано се завръщат -

може би, може би...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...