27 авг. 2008 г., 13:00

Не проклинам

975 0 6
Уморих се от дни на сбогуване,
уморих се от вечните графици -
в кой ден да бъда обичана
и кога да мълча със душата си.

А във дните, в които те няма
да си повтарям, че мога
да не заключвам вратата си -
самотници като мене много...

Уморена от тебе и другите
дето разпределихте душата ми
ще си разкъсам ризата,
ще те пратя по дяволите.

Ще съм първата, дето си тръгва.
Ще съм сетната, дето обичаш.
Ще ти тегна, защото съм минало -
не, не проклинам... Обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...