27 авг. 2008 г., 13:00

Не проклинам

976 0 6
Уморих се от дни на сбогуване,
уморих се от вечните графици -
в кой ден да бъда обичана
и кога да мълча със душата си.

А във дните, в които те няма
да си повтарям, че мога
да не заключвам вратата си -
самотници като мене много...

Уморена от тебе и другите
дето разпределихте душата ми
ще си разкъсам ризата,
ще те пратя по дяволите.

Ще съм първата, дето си тръгва.
Ще съм сетната, дето обичаш.
Ще ти тегна, защото съм минало -
не, не проклинам... Обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...