27.08.2008 г., 13:00

Не проклинам

973 0 6
Уморих се от дни на сбогуване,
уморих се от вечните графици -
в кой ден да бъда обичана
и кога да мълча със душата си.

А във дните, в които те няма
да си повтарям, че мога
да не заключвам вратата си -
самотници като мене много...

Уморена от тебе и другите
дето разпределихте душата ми
ще си разкъсам ризата,
ще те пратя по дяволите.

Ще съм първата, дето си тръгва.
Ще съм сетната, дето обичаш.
Ще ти тегна, защото съм минало -
не, не проклинам... Обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...