Не проклинам
уморих се от вечните графици -
в кой ден да бъда обичана
и кога да мълча със душата си.
А във дните, в които те няма
да си повтарям, че мога
да не заключвам вратата си -
самотници като мене много...
Уморена от тебе и другите
дето разпределихте душата ми
ще си разкъсам ризата,
ще те пратя по дяволите.
Ще съм първата, дето си тръгва.
Ще съм сетната, дето обичаш.
Ще ти тегна, защото съм минало -
не, не проклинам... Обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени