НЕ РАЗБРАХ КОГА
Не разбрах аз кога
любовта се превърна в пари,
имот или някакви дрешки.
Кога загуби свойта цена
що таим в сърцето горещо?
Да останем двама и помълчим
вперили в другия очите пламтящи?
Нима нищо вече не струват
жадувани ласки от ръцете горящи?
Дали векове сме се лъгали ние,
когато нечие сърце ни разкрият?
Кой и защо оцени любовта в пари,
кола, лъскави дрешки,
и така превърна сърцето във вещ?
Вече с болка написах, че
право на щастие има всеки,
и аз никого не виня,
но защо ли съдбата не пожела
само по-късно да се родя?
Тогава навярно ще мога
отново да си мечтая,
че искрено Ева една
да ме докосне ще пожелае.
Е, щом за любовта съм сгрешил,
значи е време „Сбогом” да кажа,
та нали е без значение
за някого на света
какъв човек съм бил даже...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
