27 мая 2013 г., 10:47  

(не)романтичен припев

669 0 5


(не)романтичен припев

........................................

 

времето- розов балон,

вързан с конец за ръката

на своя господ

 

подскача в небето

с гласчето-звънче

и надбягва водата в калната локва

 

и се впива в тревата

със сянката на сълза драскотината,

лепната на петата

 

днес зад облак светът му се скрива

и го грабва и вдига високо

над всичко лудия вятър

 

как се пука обвивката

и отлита въздух при въздух

внезапно  шокиращо мълчаливо

………….

живо все още е -погали го

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...