(не)романтичен припев
........................................
времето- розов балон,
вързан с конец за ръката
на своя господ
подскача в небето
с гласчето-звънче
и надбягва водата в калната локва
и се впива в тревата
със сянката на сълза драскотината,
лепната на петата
днес зад облак светът му се скрива
и го грабва и вдига високо
над всичко лудия вятър
как се пука обвивката
и отлита въздух при въздух
внезапно шокиращо мълчаливо
………….
живо все още е -погали го
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени