May 27, 2013, 10:47 AM  

(не)романтичен припев

  Poetry » Other
666 0 5


(не)романтичен припев

........................................

 

времето- розов балон,

вързан с конец за ръката

на своя господ

 

подскача в небето

с гласчето-звънче

и надбягва водата в калната локва

 

и се впива в тревата

със сянката на сълза драскотината,

лепната на петата

 

днес зад облак светът му се скрива

и го грабва и вдига високо

над всичко лудия вятър

 

как се пука обвивката

и отлита въздух при въздух

внезапно  шокиращо мълчаливо

………….

живо все още е -погали го

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...