24 мая 2020 г., 22:27

Не само пред НДК

528 0 0

Толкова много крадци
на илюзии,
ми създават проблеми
във претъпканите тролеи,
особено пред НДК.
Бръкват нагло в душата ми,
докопват тефтера
с откровения
и откъсват листа,
после слизат -
пак тъй в шумна тълпа.
"Четириглавия" ми се смее
с татуировки, с графити
и озъбените му железа
проблясват: "...то е ..ас, ние ...то"
Как в гърба на тълпата
за себе си да попиташ?
"Витошка" се завива
с кестеновото си палто.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...