Толкова много крадци
на илюзии,
ми създават проблеми
във претъпканите тролеи,
особено пред НДК.
Бръкват нагло в душата ми,
докопват тефтера
с откровения
и откъсват листа,
после слизат -
пак тъй в шумна тълпа.
"Четириглавия" ми се смее
с татуировки, с графити
и озъбените му железа
проблясват: "...то е ..ас, ние ...то"
Как в гърба на тълпата
за себе си да попиташ?
"Витошка" се завива
с кестеновото си палто.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
