Толкова много крадци
на илюзии,
ми създават проблеми
във претъпканите тролеи,
особено пред НДК.
Бръкват нагло в душата ми,
докопват тефтера
с откровения
и откъсват листа,
после слизат -
пак тъй в шумна тълпа.
"Четириглавия" ми се смее
с татуировки, с графити
и озъбените му железа
проблясват: "...то е ..ас, ние ...то"
Как в гърба на тълпата
за себе си да попиташ?
"Витошка" се завива
с кестеновото си палто.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
