24.05.2020 г., 22:27

Не само пред НДК

518 0 0

Толкова много крадци
на илюзии,
ми създават проблеми
във претъпканите тролеи,
особено пред НДК.
Бръкват нагло в душата ми,
докопват тефтера
с откровения
и откъсват листа,
после слизат -
пак тъй в шумна тълпа.
"Четириглавия" ми се смее
с татуировки, с графити
и озъбените му железа
проблясват: "...то е ..ас, ние ...то"
Как в гърба на тълпата
за себе си да попиташ?
"Витошка" се завива
с кестеновото си палто.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....