14 мар. 2017 г., 07:09  

Не се гаврете с любовта!...

2.5K 17 34

Досадата се вмъква между нас,
разбутва ни полекичка и сяда.
Прозява се дискретно час по час,
мълчи, сумти и видно е, че страда!...

Кръстосала небрежно крак връз крак,
известна нервност дамата показва...
Оглежда ни внимателно, но пак
обноските изискани тя спазва...

Когато  ù омръзва най-подир
ненужния  театър дето правим,
съветва ни  да си отидем с мир,
един за друг по-бързо да забравим...

Изправя се. На пътната врата
ръка за сбогом отегчено вдига:
„Не се гаврете вече с любовта!...
Достатъчно я унижихте!...Стига!...”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Роби, къде се изгуби? Е такова хубаво нещо ми се четеше... и актуално винаги!
  • Благодаря, Мая!...Приятно ми е, че те виждам тук!...
  • Трааак! Прибрано в личното чекмедже! Изобщо няма да коментирам, едва ли ще ти кажа нещо неказано. Ако пропиша някой си ден, ще ми се да е ей тъй. Точно тъй. Удоволствие!
  • Благодаря, че си спряла и при този стих, Валя!...Към любовта винаги трябва да се отнасяме с преклонение, а не да я подлагаме на ненужни унижения!...
  • Съпричастна съм!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...