Роби (Роберт)
511 3523
14.03.2017 г., 7:09 ч.  

Не се гаврете с любовта!... 

  Поезия
1996 16 34

Досадата се вмъква между нас,
разбутва ни полекичка и сяда.
Прозява се дискретно час по час,
мълчи, сумти и видно е, че страда!...

Кръстосала небрежно крак връз крак,
известна нервност дамата показва...
Оглежда ни внимателно, но пак
обноските изискани тя спазва...

Когато  ù омръзва най-подир
ненужния  театър дето правим,
съветва ни  да си отидем с мир,
един за друг по-бързо да забравим...

Изправя се. На пътната врата
ръка за сбогом отегчено вдига:
„Не се гаврете вече с любовта!...
Достатъчно я унижихте!...Стига!...”

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роби, къде се изгуби? Е такова хубаво нещо ми се четеше... и актуално винаги!
  • Благодаря, Мая!...Приятно ми е, че те виждам тук!...
  • Трааак! Прибрано в личното чекмедже! Изобщо няма да коментирам, едва ли ще ти кажа нещо неказано. Ако пропиша някой си ден, ще ми се да е ей тъй. Точно тъй. Удоволствие!
  • Благодаря, че си спряла и при този стих, Валя!...Към любовта винаги трябва да се отнасяме с преклонение, а не да я подлагаме на ненужни унижения!...
  • Съпричастна съм!!!
  • Благодаря за подкрепата, Румене!... Дано музата ме навестява от време на време, знаеш, че от нея много зависи...Хубава неделя на теб!...
  • Роберт, не спирай да пишеш!
  • Яна, Кремена, радвам се, че харесахте!..Приятен ден!...
  • Суперско!
  • Да, да, да!
  • Благодаря, че спря тук, Люси!
    Да, ние трябва да направим така, че тази дама да не сяда между нас!
  • Кара ни да се замислим и да се постараем тази изящна дама Досада да не сяда между нас😊
  • Благодаря!...
  • Вярно и добре казано. Браво!
  • Така е, Ирина, просто трябва да знаеш кога да си тръгнеш!...
    Благодаря ти, че пак се отби при мен!...Хубав ден ти желая!...
  • Чудя се кога ти хрумват темите,по които пишеш?И колко си точен!Началото винаги е красиво като пролетта-събужда чувства,зарежда живот...А краят-тъжен,болезнен като есента.Просто трябва да знаеш кога да си тръгнеш.....
  • Благодаря, Ирен!...
  • Много много ми хареса.
  • Ани, добре дошла на страничката ми!
    Пепи, радвам се, че пак надникна за да видиш какво ново има при мен!..
    Благодаря и на двете ви за добрите думи!
    Приятна вечер!...
  • Чудесен изказ, както винаги, Роби! Поздравления!
  • По-скоро с болка го пиша, приятелю...Благодаря, че се отби на страничката ми и днес!...
  • Е, само ти Роби можеш да пишеш с такава тънка ирония и чувство за хумор за толкова сериозни неща като изгубената с времето любов. Поздрави и от мен!
  • Тъжно е, болезнено е да се наблюдава агонията на една любов!...
    Благодаря, че беше тук, Василка!...
  • Дойде ли краят, всеки трябва да поеме по своя път. Поздрави!
  • Благодаря, Руми!...Коментарът ти ме трогна, приятелко!...
  • При теб се чете и се мълчи! Роби, отново прекрасно си се справил!
  • Благодаря за коментарите на Лора, Гавраил, Стойчо, Жанет, Кери, Александър и Веси!...Успешен и усмихнат ден, приятели!...
  • Ама много си прав, да знаеш. Когато любовта си отиде, просто трябва да я пуснем. Един мъдър и стойностен стих, който страшно ми хареса и отива в любими!
  • Досадно, но неизбежно.
  • И аз като Джу...
  • Почти си представих цялата сцена
    А поантата е страшна!
  • Досадна истина,но рано или късно човек се сблъсква с нея.Браво Роби!🐎
  • Добре че е етична
    добре че има глас
    Любовта ще страда
    остане ли до нас.
    Поздрав!
  • Ах,колко поучително и истинско!Много ми хареса!
Предложения
: ??:??