Не се гаврете с любовта!...
Досадата се вмъква между нас,
разбутва ни полекичка и сяда.
Прозява се дискретно час по час,
мълчи, сумти и видно е, че страда!...
Кръстосала небрежно крак връз крак,
известна нервност дамата показва...
Оглежда ни внимателно, но пак
обноските изискани тя спазва...
Когато ù омръзва най-подир
ненужния театър дето правим,
съветва ни да си отидем с мир,
един за друг по-бързо да забравим...
Изправя се. На пътната врата
ръка за сбогом отегчено вдига:
„Не се гаврете вече с любовта!...
Достатъчно я унижихте!...Стига!...”
© Роберт All rights reserved.
