Не се научих да се гримирам

13 авг. 2015 г., 01:04

Поэзия

5.0 / 1

466 0 5

Знам, че го могат другите жени –
да бъдат сдържани, обрани,
да подбират с разум, не с очи,
да знаят кой до тях ще остане.
И слагат си от онзи грим,
който най-много им отива,
избрания ги следва като дим
след вятър. И не вижда по-красива.
Не се научих как да украсявам,
на лицето ми пише онова,
което душата ми раздава,
дори когато ù връщат самота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

МАНАСТИРЪТ
***

Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
***

Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
Обустройство

ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »