Не се научих да се гримирам
Знам, че го могат другите жени –
да бъдат сдържани, обрани,
да подбират с разум, не с очи,
да знаят кой до тях ще остане.
И слагат си от онзи грим,
който най-много им отива,
избрания ги следва като дим
след вятър. И не вижда по-красива.
Не се научих как да украсявам,
на лицето ми пише онова,
което душата ми раздава,
дори когато ù връщат самота.
Не можах като всички да порасна,
да прибирам сърцето зад фон дьо тен,
за да съм печеливша, не сластна.
Портретът ми е все несъвършен.
И днес стоя, пред огледалото,
разпръснала сенки и червила.
Но ръката да рисува не съумява.
Пак ще съм себе си, дори сама.
12.08.2015г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
Но гримът може и да е изкуство, всичко е относително.
