Rois (Събина Брайчева)
478 947
13.08.2015 г., 1:04 ч.

Не се научих да се гримирам 

  Поезия
410 0 5

Знам, че го могат другите жени – 

да бъдат сдържани, обрани, 

да подбират с разум, не с очи, 

да знаят кой до тях ще остане. 

 

И слагат си от онзи грим, 

който най-много им отива, 

избрания ги следва като дим 

след вятър. И не вижда по-красива. 

 

Не се научих как да украсявам, 

на лицето ми пише онова, 

което душата ми раздава, 

дори когато ù връщат самота. 

 

Не можах като всички да порасна, 

да прибирам сърцето зад фон дьо тен, 

за да съм печеливша, не сластна. 

Портретът ми е все несъвършен. 

 

И днес стоя, пред огледалото, 

разпръснала сенки и червила. 

Но ръката да рисува не съумява. 

Пак ще съм себе си, дори сама. 

 

12.08.2015г. 

гр. Сопот

© Събина Брайчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз Но гримът може и да е изкуство, всичко е относително.
  • Бъди себе си,без грим и маски,така поне ще си сигурна,че другите те харесват каквато си в действителност.
  • Страхотно! Няма нужда от изкуствения грим на другите! Хубаво е човек да остане себе си! Поздрави!
  • ...Не можах като всички да порасна,
    да прибирам сърцето зад фон дьо тен...
    Бих казала:Добре е така да се живее!
  • Без грим- истинска, какво по-хубаво от това? Не съжалявай!
Предложения
: ??:??