Не се научих да се гримирам
Знам, че го могат другите жени –
да бъдат сдържани, обрани,
да подбират с разум, не с очи,
да знаят кой до тях ще остане.
И слагат си от онзи грим,
който най-много им отива,
избрания ги следва като дим
след вятър. И не вижда по-красива.
Не се научих как да украсявам,
на лицето ми пише онова,
което душата ми раздава,
дори когато ù връщат самота.
Не можах като всички да порасна,
да прибирам сърцето зад фон дьо тен,
за да съм печеливша, не сластна.
Портретът ми е все несъвършен.
И днес стоя, пред огледалото,
разпръснала сенки и червила.
Но ръката да рисува не съумява.
Пак ще съм себе си, дори сама.
12.08.2015г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
Но гримът може и да е изкуство, всичко е относително.
