на
моя прекрасен баща
Не се отчайвай, моля те - недей!
До мен бъди - ръката своя протегни;
до теб ще бъда аз,
ще ти помагам всеки ден и час.
След буря слънце ще изгрее,
след залеза ще дойде светлина,
след болестта е ред на радостта.
Не се отчайвай, моля те - недей!
Вярвай само във доброто.
Вярвай ми, ще победим ний злото -
ще сменим тъгата във сърцето
със усмивка на лицето...
Само ти не се отчайвай, моля те! Недей!
П.С. На 01 април 2010 г. баща ми изгуби битката с рака...
Велики Четвъртък... казват, че Господ взима при себе си добрите хора на празници... Почивай в мир, ТАТКО!
© Мирослава Ваклинова Все права защищены